Интересни факти за сватбата

30 любопитни и забавни факта за сватбите 

от древни времена до днес

    

1. Булките от римско време носели китка билки, като чесън и розмарин, под воала си, които символизирали верността и плодовитостта. В същото време се вярвало, че силната миризма на растенията ще държи злото надалеч.  Тези билки са предшественика на съвременния булчински букет. 

2. В Източните култури бялото е цветът на траура. По тази причина този цвят е неподходящ за булчинската рокля. 

3. Със 100 000 сватби годишно, Лас Вегас е номер едно дестинация в света за провеждането на тези тържества, следван от Хаваите – с 25 000. 

4. Венчалните халки най-често се носят на четвъртия пръст на лявата ръка. Това идва заради вярването на древните Египтяни, че през този пръст минава кръвоносен съд, който отвежда право в сърцето. Римляните са го наричали: „вена на любовта”. 

5. Преди Църквата да обяви бракът за едно от Светите тайнства (1564 г), двойките често търсели свещени места сред природата, за своята сватба. Места, като върха на някой хълм или скала, къде се предполагало, че земята се среща с небето. 

6. Бедуинските момичета често започват да шият булчинската си рокля, когато навършат девет години, за да могат да я завършат напълно до сватбата си, около четиринадесетата-петнадесетата си годишнина. 

7. Воалът на булката по традиция символизира нейната младост и невинност. Също така, булото я скрива от завистници и „зли очи”. В миналото воалите можело да бъдат червени, сини или жълти (цветът на Хименей, богът на брака в гръцката митология). 

Белият воал, който се носи най-често и днес, става популярен през Викторианската епоха (1837-1901 г), като символ на чистотата и скромността. Цветът се свързва също и с това, че булката е била достатъчно заможна и с добро потекло, за да си позволява да носи бяло. 

8. В древни времена, гостите на сватбата откъсвали парченце от булчинската рокля за късмет. Това довело до традицията булката да хвърля своя букет и жартиер. 

9. Папа Инокентий III (1160/1-1216 г) първи заявил, че е нужно да има период на изчакване и наблюдение между годежа и сватбата. Това от своя страна довело до появата на два отделни пръстена – годежния и брачните халки. Първото писмено свидетелство за диамантен годежен пръстен, което ни е известно, е от 1477 година. Тогава Император Максимилиан I (1459-1519) предлага брак на Мария Бургундска (1457-1482), подарявайки й пръстен с диамант, с който подпечатал обета си. 

10. Тъй като патиците имат само един партньор за цял живот, в Корея, младоженецът моли щастливо женен свой приятел да подари или изработи двойка дървени патици за новият им дом. 

11. Някои учени твърдят, че изразът "меден месец" идва от Тевтонски обичай, при който след сватбата младоженците се скриват за 30 дни, като това време пият само медовина. За този едномесечен период, луната минава през всичките си четири фази и ако никой не успее да ги открие, могат да излязат спокойни, че от тук насетне нищо не може да ги раздели. 

12. 10-те най-предпочитани песни за първи сватбен танц са: “The Way You Look Tonight” (Frank Sinatra), “Just the Way You Are” (Bruno Mars), “Come Away with Me” (Norah Jones), ,”Unforgettable” (Nat King Cole), “Wonderful Tonight” (Eric Clapton), “From This Moment On” (Shania Twain), “This I Promise You” (*NSYNC), “Thank You For Loving Me” (Bon Jovi), “Don’t Want to Miss a Thing” (Aerosmith) и “All I Ask of You” (от музикалната версия на „Фантомът от операта”). 

13. Сватбената торта е символ на късмета, плодовитостта и е била част от тържеството още от Римско време, когато малък сладък хляб е бил разчупван над главата на булката по време на церемонията. През Средновековието, обичаят повелявал младоженците да се целунат над малка торта или сладкиш. 

14. Сватбената торта на кралица Виктория била широка почти 3 метра и тежала 136 кг. 

15. Кралица Елизабет II имала 12 торти на своята сватба. Тази, която разрязала самата тя, била висока около 3 метра и с тегло 227 килограма. 

16. В Съединените щати реалити шоу, посветено на сватбите, има по-висок рейтинг, отколкото официалните обръщения на президента. 

17. Една нормална сватба в Щатите има средно 175 гости. А близо 7 000 двойки се вричат във вярност там всеки ден. В Китай цифрата е 26 000 двойки дневно.

18. Повечето предложения за брак се правят от мъжете, но има и жени, които поемат  инициативата за тази стъпка. Тази възможност дължим на Шотландия, която през 1228 г става първата страна в Европа, в която жените извоюват правото си да правят предложения за брак. След това този закон се разпространява из целия континент.

19. Сватбените камбани са основен символ и важна част от венчавката. Вярва се, че дяволите се страхуват от силен шум и по тази причина, веднага след церемонията, за целта може да се използва всичко, което вдига достатъчно шум. Със същата идея се  завързват и метални кутии за колата на младоженците, които да дрънчат при потеглянето на автомобила. 

20. Според някои, ергенското парти вероятно е взело началото си през 5 век в Спарта. Тогава войниците, приятели на младоженеца, пирували и вдигали тост в негова чест вечерта преди сватбата, както когато воините тръгвали за битка. 

21. Най-дългият, регистриран за рекорд брак, е този между Хърбърт и Зелмира Фишър от Северна Каролина. Те са били женени 86 години, 9 месеца и 16 дни, до 2011 г, когато Зелмира умира. Ето какъв е техният брачен съвет: „Помнете, че бракът не е състезание – никога не смятайте резултата. Господ е сложил двама ви в един печеливш отбор.”

22. Жените в Египет пощипват булката в сватбения й ден, защото вярват, че това ще им донесе късмет. Ох!

23. Мароканските жени си взимат вана с мляко, за да се пречистят преди церемонията. 

24. Според символиката на камъните в бижутерията, сапфирът в годежен пръстен или във венчалните халки означава щастие в брака. Перлата, от своя страна, носи лош късмет, заради своята форма, която напомня на сълза.

Грейс Кели в деня на сватбата й с принца на Монако Рение III (19.04.1956 г)

25. В сватбения си ден Грейс Кели е носила рокля, чиято горна част е направена от красива 125-годишна дантела.

26. В Египет семейството на булката, по традиция, приготвя храната за цялата седмица след сватбата, за да може младоженците да си почиват.

27. Според английския фолклор, съботата е най-неподходящият ден за сватба, защото не носел късмет. Забавното е, че в днешно време това е най-често избираният ден за сключване на брак. 

28. Една легенда разказва, че ако неомъжена жена спи с парче от сватбена торта под възглавницата си, ще сънува бъдещия си съпруг.

29. В Древния Рим било забранено на сенаторите да се женят за момичета, чиито родители са актьори.

30. В Древна Спарта, мъжете, които са останали ергени до навършване на 30 години, губели правото си да гласуват.

Вижте също:
25 мъдри мисли за любовта, сватбата и брака
Тостове и пожелания за сватба
Подаръци за сватба. Идеи за подаръци
Сватба и символи

Идеи за организацията на сватбата:
Перфектната сватба с малък бюджет
Сватбени покани
Сватбен организатор
Прически за сватба

Източници:

- Baldizzone, Tiziana and Gianna Baldizzone. 2001. Wedding Ceremonies: Ethnic Symbols, Costume, and Rituals. France: Flammarion.

- Bride’s Book of Etiquette. 2002. New York, NY: Perigee Books.

Geller, Jaclyn. 2001. Here Comes the Bride: Women, Weddings, and the Marriage Mystique. New York, NY: Four Walls Eight Windows.

- Lee, Vera. 1994. Something Old, Something New: What You Didn’t Know about Wedding Ceremonies, Celebrations, and Customs. Naperville, IL: Sourcebooks, Inc.

- Post, Peggy. 2006. Emily Post’s Wedding Etiquette. New York, NY: HarperCollins Publishers Inc.

- Stewart, Arlene Hamilton. 1995. A Bride’s Book of Wedding Traditions. New York, NY: William Morrow and Co.

- Weiss, Mindy and Lisbeth Levine. 2008.The Wedding Book: The Big Book for Your Big Day. New York, NY: Workman Publishing.

- www.guinnessworldrecords.com

Текст: Мариана Майер; ИК "Майер"®
Снимки: www.shutterstock.com

Текстът и снимките са собственост на авторите и са под закрилата на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на целия или част от текста и снимките става единствено след писменото съгласие на авторите и след публикуването на активна връзка (линк) към оригиналната статия.