Кумуване. Кума и кумата при подготовката на сватбата

Ролята на кума и кумата в подготовката на сватбата

Част I

Когато двама най-близки ваши приятели ви поканят за кумове, заедно с радостта и вълнението идва и дозата притеснение. С какво се захващате, когато приемате честта да станете най-важните свидетели и да бъдете съветници на младото семейство през годините.

В България всеки край има своите обичаи, особено що се отнася до сватбени ритуали. А също така, все повече навлизат и чужди такива. Затова тук ще се разгледаме най-общите задължения на кумовете, в сегашния съвременен вариант. Всеки, който може и желае да сподели нещо интересно в тази връзка, да разкаже за обичаи, свързани с кумуването, може да го направи като коментар след статията.

По традиция кумството в България се предава по наследство по бащина линия. Обикновено кумовете са и кръстници, както се и наричат в някои краища на страната. Според традицията, кумовете или кръстниците са по-възрастни, зрели хора и задължително семейство. Обикновено кумът е бил кръстник на младоженеца, когато е бил дете. Ролята на кумовете, освен като главни свидетели на сватбата, е да бъдат съветници на бъдещото семейство. Да напътстват младите през понякога нелекия семеен живот. Да бъдат опора, както морална, така и материална, да закрилят и да подпомагат новото и все още крехко семейство.

Днес, тези традиции се спазват все по-рядко или поне не в този им чист вид. Кумовете обикновено са най-близките приятели на младоженците. Понякога и по-млади от тях, без сключен брак или дори не е задължително да имат връзка. Това може да са най-близката приятелка на булката и другар от детството - на младоженеца. Тези неща е добре да се вземат под внимание, когато започне организацията на сватбата, за да се избегнат неловки моменти или дори конфликт.

Много е важно, ако кумовете не са двойка, особено ако имат други партньори, да се подходи деликатно. Изобщо да се помисли добре, дали този вариант е удачен и да няма засегнати. Как да стане това – всеки трябва да реши, познавайки приятелите си.
Кумовете обикновено се канят официално, след като е определена датата на сватбата. Всяка двойка може да реши как да направи това – дали да е на вечеря в дома на младоженците или в ресторант. Често се им се дават специални покани. Може да се подари на кума бутилка предпочитан алкохол, а за кумата цветя и бонбони.
Ако не е определена датата за Големия ден, това може да се обсъди с кумовете. И от тук започва съвместната подготовка за сватбата. С кумовете може да се обсъжда абсолютно всичко, свързано със сватбата. Точно колко и какво зависи само от желанието ви.

Обикновено кумовете купуват чашите за ритуалната зала, бокал и свещи за църквата, както и булчинския букет. Всичко останало е въпрос на лично решение. Кумата помага на булката в избора на рокля, обувки и аксесоари.

Добре е кумовете да обсъдят тоалетите си с младоженците, особено ако сватбата има някаква тема или ще бъдат използвани конкретни цветове и мотиви. Ако няма такива, се съобразяват с типа тържество. Костюмът и роклята, зависят от тези на младоженците – трябва да са в хармония, да са елегантни, но в никакъв случай прекалено помпозни или пък твърде неглиже. Не на последно място – да са удобни, особено обувките. Чакат ви дълги часове на крак и много танци. Винаги е удачен вариантът да имате едни резервни обувки за ресторанта, когато започнете да водите хората. Също така, ако ще има църковен брак, а роклята на кумата е с голи рамене или по-голямо деколте, помислете за шал или връхна дреха, с която да бъдете в храма.

Когато помагате на младоженците в подготовката на сватбата, особено ако вие вече сте минали по този път, давайте предложения, изказвайте мнението си, но без натрапване. Все пак това е техният ден. Участвайте, но елегантно и внимателно. И следете настроенията и мненията на младоженците. Ако те са във възторг от гигантската арка от балони, а според вас – тя е върхът на кича – бъдете дипломатични и не го обявявайте на висок глас. Най-важното е да ги подкрепяте и те да са щастливи, със сватба по техен вкус.

Участието и задълженията на кумовете във времето преди сватбата, не е особено голямо. Ваша задача е да организирате моминското и ергенското парти, ако ще има такива. И отново проучете какво би зарадвало вашите приятели най-много, а не това, което вие мислите, че трябва. Когато аз бях кума, исках да организирам най-грандиозното моминско парти, като по филмите. Да ангажирам заведение със стриптизьори, много коктейли и луди танци до зори. Толкова се бях въодушевила, че за малко да не забележа, че приятелката ми изобщо не иска това. За нея перфекното изкарване беше да се съберем с момичетата и да изкараме цял ден в спа център, с джакузи, масажи, маникюр и ароматерапия. Затова бъдете внимателни за предпочитанията на младоженците.

Подаръците. Прието е младоженците и кумовете да си разменят подаръци. Това може да стане и преди Големия ден. Отделете една вечер за вас четиримата и го направете тогава. Знам, че на кумовете се подарява нещо сребърно. Това разбира се, не е задължително. Всеки знае най-добре, с какво ще зарадва другия. Тук е важно булката и младоженецът да внимават с избора си на подарък, в случай, че кръстниците не са семейство или двойка. Тогава е добре да се направят два отделни подаръка – за кума и за кумата.

Друго, за което може да се погрижи кумата преди сватбата, е за питата, която младоженците разчупват в ресторанта. Ако има време, желание и умения – може тя да омеси тази погача.

В деня на сватбата кумовете имат доста повече задачи. Какви са техните задължения и как да спомогнат за гладкото минаване на този ден, може да прочетете в: Кумуване. Кума и кумата в деня на сватбата.

Още за подготовката на вашата сватба:
5 основни неща за подготовката на вашата сватба
Рисувани сватбени чаши
Булчински букети от копринени цветя
Сватба през зимата - съвети и идеи
Червени сватбени рокли

Текст и снимки: Мариана Майер; ИК "Майер"®
Текстът и снимките са собственост на авторите и са под закрилата на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на целия или част от текста и снимките става единствено след писменото съгласие на авторите.